1 2 3

НачалоЗА НАС


ТП“ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО РАДОМИР” НА “ЮЗДП” ДП ГР.БЛАГОЕВГРАД

 
ТП” ДГС РАДОМИР” е разположено върху площ от 24701,7 ха , от която 201350,0 ха е залесена и 4566,7 ха незалесена площ разпределена по видове собственост съответно:
Държавен горски фонд - 16477,0 ха
Гори на физически лица - 3706,4 ха
Общински горски фонд - 3364,4 ха
Гори на религиозни организации - 94,0 ха
Гори на юридически организации – 109,1ха
Гори временно стопанисвани от общината – 950,8 ха
 
ТП”ДГС РАДОМИР”- се  намира в Западна България иот всички страни е заобиколено от планини. Заема южните склонове на Люлин планина, Горнодиканските възвишения на Верила планина, северните склонове на Конявската планина, източната част на Стража Черна гора и югозападните склонове на Вискяр планина. Почти в центъра на стопанството е планината Голо бърдо. 
Най ниската точка на стопанството е 620 м н.в при излизането на река Струма от територията на стопанството, преди вливането си в язовир Пчелинци, а най –високата – връх Градището във Верила /1349,1 м н.в/
 
Според класификационната схема на Събев и Станев „Климатичните райони на България и техния климат „- 1963 г., територията на ТП”ДГС РАДОМИР” се намира в Европейскоконтиненталната  климатична област - Умерено-континенталната  климатична подобласт и обхваща три климатични района:
-Климатичен район на високите полета на Западна Средна България
Характеризира се съсъ студена зима и антициклонно врем, което създава допълнително радиационно изстиване. Средната от годишните минимални температури е от (-19°С) до     (-24°С). Пролетта е хладна, а през лятото средните температури достигат до (17 – 20,5°С). Разпределението на валежните суми е изразено със зимен минимум (80-120мм) и летен максимум (170-210мм). Средната покривка се задържа средно 50-60 дни. Късни пролетни мразове има до края на м. април, а първите есенни мразове падат от началото до средата на м. октомври. 
 
-Припланински  и нископланински климатичен район на Западна Средна България
Климатичните условия в този район се определят главно от сравнително високата надморска височина – 750-1000метра, наклонените терени и изложенията. Зимата е студена и с минимални валежи, средните минимални температури са от (-16°С) до (-20°С). Снежната покривка се задържа 60-80 дни. Сумата на валежите е (115-130 мм). Пролетта е хладна и настъпва сравнително късно. Късните пролетни мразове се прекратяват обикновено около 18-20 април. Сумата от пролетните валежи е (175-215 мм). Най-топлия летен месец е юли, като максималната температура не надвишава 34°С. Лятото се характеризира с чести краткотрайни валежи (200 – 235 мм). Първите есенни мразове настъпват около 20 октомври. 

-Планински климатичен район –среднопланинска част
Климатичната характеристика на района е твърде разнообразна. Този климатичен район се е оформил в районите с надморска височина 1000 – 2000 м . и обхваща около 13% от територията на стопанството. Зимата е студена – средната януарска температура е от (-7°С) до (-3°С). Средната годишна температура е (1,5 – 7°С).  Снежната покривка се задържа устойчиво в продължение на 4-5 месеца. Пролетта настъпва късно, с много голяма облачност и доста чести мъгли. Късните мразове се задържат до 2 май. Валежните суми в района са – 760-1150мм. Най-малко падат през зимата и есента. Валежният максимум е през лятото.
 
Хидроложката  мрежа на територията на стопанството е изразена с наличието на многобройни малки и големи водни течения, които са част от  водосбора на река Струма. Река Струма е най-голямата пълноводна река на територията на стопанството. Води началото си от планина Витоша / под връх  Карачаир/. Над с.Боснек  реката пропада в карстов терен и през лятото няма постоянно водно течение в участък от около 4 км след язовир „Студена” реката тече в широка долина , изцяло в ССФ .Леглото на реката е широко с много разливници и тераси върху част от които са създадени тополови култури. Водният дебит е променлив, като най-голям е през пролетта, а най – малък през лятото и есента. По- големи нейни притоци са Конска река и река Арката. Други непресъхващи притоци са река Чехльовска, която изтича от едноименното блато, горното течение на р.Тополница обхваща  най – югоизточните части на стопанството река Углярска. Останалите рекички и долове са с непостоянен дебит и пресъхват през сухата част от годината.
 
Интересен хидроложки обект е Драгичевското езеро, което е едно от малкото тектонски езера в България.
Радомирското поле е богато на подпочвени води.В района на ТП”ДГС РАДОМИР”попада язовир Извор и граничи с язовир Студена.
Средната лесистост за района на стопанството е 22,0 % , което е значително под средната за страната / 34,0 %/.
Територията на ТП”ДГС РАДОМИР”попада в Мизийска горскорастителна област и е представена от един пояс и два подпояса  М-II -1  и М -II -2
М-II   -Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни /600-1800 м н.в./
М-II -1 Подпояс  на нископланинските гори от горун, бук и ела /600-1000 м н.в./
М-II -2 Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела, и смърч /1000-1500 м н.в./
 
М-II-1Естествената растителност е представена от издънкови гори с участие на благун,цер, горун,бук, габър, и др.На  хумусно-карбонатни почви участие в състава има  косматия дъб.Тези гори са предимно смесени. От създадените култури най разпространени са тези от черен и бял бор, бреза, и акация.
От храстите са разпространени глог, дрян, и келяв габър.
М -II -2 Обхваща най-високите части на Люлин , Конявска планина и Верила. Естествената  растителност е представена от издънкови чисти и смесени букови гори с участие на зимен дъб, габър и трепетлика .От създадените култури  най- разпространени са тези от бял бор и по-рядко бреза, дуглазка и черен бор.От храстите най- разпространени са леска, дрян, ива.
Като цяло за стопанството основните дървесни видове- черен и бял бор, зимен дъб, цер,габър, бук, благун, запазват  доминиращото си присъствие.
Иглолистните насаждения са с вторичен произход.
Площта на иглолистните  насаждения  е 7479,8 ха, 30,28 % от  общата площ .
Площта на широколистните  е 12655,2 ха ,  51,23 %  от общата площ.
 
 Растителни видове защитени на територията на цялата  страна:  горска съсънка, костова тлъстига, жълт планински крем, български омайник, късна лойдия, черен  емпетреум, нарципсовидна съссънка, горска съсънка, ресничест дебелец, пролетно котенце, енгадовидна горчивка, планинско подрумиче, есенен спиралник, петниста тинтява, йорданов лопен,  вилмотианов клин, далновиден ветрогон, розов божур, самодивски божур, западно подрумиче, качулата боянка, розов божур, ямболски мразовец, льозелив липарис, източна ведрица, оливиеров минзухар, лепкав оман, междинна аубриета, австрийска мукиня.
Растителни видове поставени под режим на опазване и регулирано ползване от природата.
Зайча сянка,жълт смил, минзухар, обикновен синчец, лечебна иглика.
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ : балканска пищялка, ранилист, червен кантарион, жълт кантарион, змийско мляко, синя жлъчка,смрадлика,вълнест напръстник, еньовче,обикновен риган, копитник, обикновен здравец, волски език, теснолистен живовляк ,камшик, багрилно подрумиче, клинавче, дива тиква, ветрогон, росопас, голо изсипливче, луличка, лечебна комунига, пипериче, чобанка, зърника, козя брада, шапиче, змиярник, лудо биле , решетка, кукувича прежда, брястолистно орехче, лазаркиня, кукуряк , обикновен  риган, глог, шипка, трънка, обикновен дрян, къпина, скоруша, смрадлика, кисел трън , бял  равнец, мащерка, маточина, тревист бъз, дребнолистна липа.
Според зоогеографското райониране ТП ДГС Радомир е разположено в предпланинския район на северната зоогеографска област. По – важни представители на фауната, които имат пряко или косвено значение за ловностопанската дейност са:
  - сърна
  - дива свиня 
  - полски (сив )заек
  катерица, лалугер
  - съсел
  - сив плъх
  - дива котка
  - златка, белка, черен пор, язовец, видра, невестулка
  - вълк, лисица, скитащи кучета, чакал
  - планински кеклик, яребица, пъдпъдък
  - голяма белочела гъска, червеногуша гъска
  - зеленоглава патица, лятно бърне, зимно бърне, белоока потапница, 
  - сива чапла
  - орел змияр, голям ястреб, късопръст ястреб, обикновен мишелов
  - сокол скитник, керкенез обикновена ветрушка
  - бухал, горска улулица, горска ушата сова, пернатонога кукумявка
  - шипобедрена и шипоопашата костенурка
  - степен(сив) гущер, зелен гущер, обикновена водна змия, сива водна змия, смок мишкар, пъстър смок,   - вдлъбнаточелест смок, синорник, пепелянка, усойница
  - дъждовник
 
Ловни обекти представляват – голямата белочела гъска, зеленоглавата патица, шилоопашатата патица, клопачът, патицата свирачка, зимно бърне, лятно бърне, качулата  потапница. Останалите са защитени. Някой от тях като малката белочела гъска, червеногушата гъска и белооката потапница са включени в световния червен списък на застрашените видове. Разрешена за лов е голямата белочела гъска. 
 
ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ ПО  НАТУРА – 2000
BG 0000134 „Чокльово блато”, BG 0000298 „Конявска планина”, BG 00001012 „Земен”, BG 00001375 „ Острица” - за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
 BG 00002089 „Ноевци”,  BG 00002101 „Мещица” - за опазване на дивите птици.
На територията на ТП”ДГС РАДОМИР” се намират следните защитени природни обекти:
-природна забележителност „Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец”
-природна забележителност  „Естествено находище на див божур”
-„Група вековни дървета от цер”  край с.Чуковец
- Защитена местност „Белите кладенци” – обявена като буферна зона на резерват „Острица”
Общия размер на средногодишното ползване по ЛУП от 2008 г. е 31272 м 3 стояща маса с клони разпределена по сортименти
 Едра- 1064 м3
Средна -8961 м3
Дребна – 1871 м 3
Дърва – 11671 м3 
Всичко лежаща маса : 23567 м3.
Предвиденото средногодишно залесяване по ЛУП  от 2008 г е 17,8  ха.